Лого на Гражданска Петиция
Вижте петицията Подпишете петицията. Регистрирайте се и я разпространете. Вашата подкрепа е важна.

Петиция в подкрепа на Електронното гласуване!

На вниманието на: До президента на република българия, народното събрание, областни администрации, медиите и омбуцман

Електронното гласуване е тема, която набира все по-голяма популярност с наближаването на местния вот и референдума за е-гласуването през октомври.

Като практика по света електронното гласуване може да се раздели на два типа. Единият се характеризира с това, че подаването на гласа е в контролирана среда, т.е. бива наблюдавано от държавни органи или други институции (например ако в избирателните секции се поставят електронни машини за подаване на глас). Другият предполага гласуването да не е надзиравано от определени институции (т.е. не е в контролирана среда) и да се случва на място, удобно за гласоподавателя - например гласуване от личен компютър или мобилно устройство чрез интернет. Именно с втория тип електронно гласуване е свързан и последният оцелял въпрос от наближаващия референдум - „Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?“ Ето защо е добре да се обсъдят възможните ползи и недостатъци от евентуалното въвеждане на такъв тип гласуване.

В световен мащаб опитът с дистанционното електронно гласуване нещата е богат и разнообразен.

В много страни под някаква форма се е експериментирало с дистанционното гласуване чрез интернет. Сред пионерите, трайно въвели електронното гласуване, е Естония, която през 2005г. беше първата държава със законово обвързващо интернет гласуване за местните си избори. Други такива държави са Канада, Швейцария и Франция. Индия пък е страната с най-мащабно използване на електронното гласуване в контролирана среда, като през 2014г. въвежда и дистанционното интернет гласуване в щата Гуджарат.

В Естония интернет гласуването се осъществява по следния начин: за гласуване е необходимо свалянето на специално приложение, както и последваща идентификация на гласоподавателя. Тя може да се случи по три начина: чрез електронен подпис, чрез лична карта (която съдържа и криптографска информация) или с мобилен телефон, на които се получава специален ПИН код. За да се запази анонимността на вота компютърното приложение криптира гласа (все едно бюлетината се пуска в плика, които гласоподавателите получават при традиционното гласуване). За изпращане на гласа се изисква повторна идентификация като по този начин се добавят данните на лицето към онлайн бюлетината. В последствие системата отчита, че даденото лице е упражнило правото си на избор, но отваря „бюлетината“ му само когато тя вече не е обвързана с личната му информация. Важното тук е, че гласоподавателят има право да промени гласа си или онлайн, или по традиционния начин. Това се прави с цел да се подсигури упражняването на личен избор. За да се избегне двойно гласуване избирателите имат на разположение 7 дни да гласуват. Те са насрочени между 10-тия и 4-тия ден преди официалната дата за изборите, като във времето до официалното обявяване на резултатите данните от гласоподавателите се сравняват многократно.

Канадците също имат сравнително голям опит в дистанционното интернет гласуване. Макар и да не е въведено централизирано, то множество избори за местно самоуправление са се провели по този начин в Онтарио и Нова Скотия. Системата е проста- избирателите получават по пощата пликове, съдържащи специални ПИН кодове. Чрез въвеждането им в комбинация с рождената дата гласоподавателят влиза в системата и подава „електронната бюлетина“.

Френската традиция в електронното гласуване в неконтролирана среда се простира от 2012г., когато се отбеляза един от най-големите успехи на онлайн гласуването въобще. За първи път на парламентарните избори същата година е позволено на френски емигранти в други страни да гласуват от персоналния си компютър чрез интернет, вместо да пращат гласа си по пощата или да пътуват до най-близката секция. Това се оказва огромен успех. Над 55% от емигрантите се възползват от тази възможност, като с помощта на техните гласове се избират директно 11 членове на националния парламент - най-големият успех на е-демокрацията до момента.

От тези примери ясно се вижда какво прави онлайн гласуването толкова интригуваща алтернатива на традиционния метод. Може би едно от най-големите предимства на гласуването от персонален компютър чрез интернет е, че тази форма гарантира много по-лесен достъп до участие в избора на управляващи. Тази възможност я прави може би най-демократичният начин за избор – хора,живеещи в чужбина, или пък такива с увреждания ще имат много по-голям шанс мнението им да бъде чуто, което ще увеличи представителността на вота.

Според данни изискани от МВнР по Закона за достъп до обществена информация от EuroChicago към 2011г. около 2 млн. българи са зад граница, а на последните избори общо около 130 хил. бяха тези, упражнили правото си на глас при все, че това е рекордно висок резултат в сравнение с предходните избори. Като цяло избирателната активност през октомври 2014г. беше малко под 50%, което е най-ниското ниво от 1989г. насам. Улесняването на процедурата чрез връзка с глобалната мрежа се очаква да насърчи повече хора да гласуват. Сред причините на част от негласуващите българи са липсата на време и финансови средства за път до дадената секция или просто липса на желание (много от българите не живеят там, където са регистрирани по постоянен адрес). И двете пречки биха били елиминирани с възможност за интернет гласуване, което удовлетворява принципа на равенството в демократичната доктрина (равни права за участие в избора на държавно управление).

Рекордът от миналата година при изборната активност на българите зад граница бе постигнат заради увеличения брой секции в чужбина- от 227 през 2013г. до 427 през 2014г. Това неминуемо води със себе си разходи. Според план-сметката за разходите по подготовката и произвеждането на предсрочните избори за народни представители през 2014 г., изборите са стрували около 26 млн. лева., като отпечатването на хартиени бюлетини е възлизало на 1,6 млн. лева, а разходите за възнаграждения на членовете на районните и на секционните избирателни комисии - 9,6 млн. лева. Поне част от тези разходи биха били спестени при въвеждането на система за онлайн гласуване. За сметка на тях, Първоначалната инвестиция в разработването и поддържането на система за отчитане на вота би била значителна, но с времето ще се изплати заради по-ниските разходи за бюлетини и избирателни секции. Далеч не е задължително да се създава продукт от нулата. Наемането на вече утвърдена фирма с готов софтуер и ноу-хау би бил по-евтиният вариант.

Още един аргумент в полза на електронното гласуване е повишената прозрачност в изборния процес. На теория при преброяване на гласовете ще се намали възможността за грешка и измама, броят на невалидните гласове ще бъде намален, а резултатите ще могат да излязат по-бързо, което от своя страна ще улесни обработката и анализа на получените данни. По-важното обаче е, че избирателите ще могат да променят гласа си в хода на изборния процес, което би намалило контролирания вот – например корпоративен такъв. Хората, които доброволно продават гласа си, няма как да бъдат спрени, но това е така и при настоящата форма на гласуване.

Въпреки всеобщия оптимизъм все пак има няколко фактора, които будят тревога.

Невинаги изборите по интернет се оказват по-евтини. През март 2011 в щата Нов Южен Уелс, Австралия, 46 864 гласуват чрез система за онлайн гласуване. Цената за разработване и включване в употреба надхвърля 3,5 милиона AUD, което се равнява на 74 AUD на пуснат глас. За сравнение средните разходи на гласоподавател, избрал традиционния начин на гласуване, е 8 AUD.Трябва все пак да се вземе под внимание, че с времето разходите биха намалели заради по-евтината поддръжка и потенциално растящия брой на онлайн гласоподаватели. Все пак всичко зависи от избора на система и конкретните оферти на потенциалните изпълнители. В определени случаи не се оправдава и най-силният аргумент на защитниците на интернет гласуването, а именно този за повишената изборна активност. На изборите в Хонолулу през 2009г., когато за първи път е разрешено дистанционното гласуване по интернет, броят на гласувалите в сравнение с предходните избори пада с 83%. Дали в България е възможен подобен резултат?

Един от поводите за притеснение е, че нивото на компютърна грамотност на българите далеч не е сравнимо с това в останали държави от ЕС. В изследване от 2012г. на хората на възраст 16-74 г. Евростат класира България на предпоследно място преди Румъния. 45% от българите не са ползвали компютър през живота си, а 41% твърдят, че уменията им се простират до местене или копиране на папка. Заради всичко това противниците на гласуването по интернет са на мнение, че освен увеличение на емигрантския вот, то не би допринесло за съществено по-висока избирателна активност.

Също така много хора забравят, че липсата на лицензиран софтуер и качествени програми за откриване и изтриване на злонамерени програми може да изложи на опасност анонимността и истинността на вота. Според данни на БиЕсЕй (Софтуерният алианс BSA) нивото на нелицензиран софтуер, инсталиран върху преносими компютри в България през 2013г., е 63%. Това означава, че потенциално за почти 2/3 от гласоподавателите тайната на вота им може да бъде разкрита, а е възможно дори да бъдат откраднати и личните им данни при въвеждането им в „онлайн бюлетината“. Възможно е и част от гласоподавателите, използващи нелицензиран софтуер, умишлено да се откажат да използват възможността за интернет гласуване от страх да не би гласът им да издаде факта, че са с нелицензиран софтуер и да доведе до проверка и глоба.

Тук е мястото да се спомене, че всичко, написано по-горе, би било градивно и смислено информационно четиво, подготвящо за предстоящия референдум, само ако въпросът бъде интерпретиран в смисъла на електронно гласуване в неконтролирана среда. Проблемът е, че въпросът, така зададен, може да се тълкува двояко. Дистанционното интернет гласуване може да има и друга форма на проява, което по-скоро го причислява към типа електронно гласуване в контролирана среда. То се изразява в това, че в традиционните избирателни секции се поставя компютър или друго устройство свързано с интернет. За да бъде зачетен вотът им, гласоподавателите са задължени да отидат до районната си секция и да упражнят правото си на глас на съответните устройства. С оглед на вече изложените данни за компютърна грамотност на българите е разумно да се отбележи, че много от хората биха имали нужда от помощ да извършат избора си, което определено води до опасения, че тайната на вота може да бъде разкрита или по-лошо- изборът им да бъде компрометиран (за сметка на това интернет гласуването в неконтролирана среда не изключва традиционните бюлетини).

За да не се опорочат резултатите решение би било да се въведе система, подобна на тази, представена в Парламента през 2013г., която регистрира вота и електронно, и чрез хартиени бюлетини. На практика това е система за машинно гласуване (която вече беше експериментално приложена в 300 секции на последните избори). Всичко това е добре да се има предвид, защото основният аргумент на противниците на интернет гласуването в неконтролирана среда е, че с въвеждането на такъв тип упражняване на правото на глас, ще се повиши и риска от организиран вот. Този аргумент обаче не издържа на възможността на избирателя да промени гласа си във всеки един момент от определения за гласуване период. И все пак проблемът със сигурността е налице, както вече беше описано по-горе. Финландия опитва да реши този проблем чрез въвеждането на интернет гласуване в контролирана среда, но се проваля. Заради проблеми със системата, водещи до загубата на множество гласове, финландският върховен административен съд анулира резултатите от местните избори през 2008г. и назначава провеждането на традиционен вот.

В интерес на истината в България вече бе изготвен проектозакон през 2004г., в който се говори за интернет гласуване в неконтролирана среда. Това донякъде ограничава възможностите за тълкуване, но все пак е хубаво да се има предвид, че съществува опасност от разнопосочно тълкуване на въпроса.

В крайна сметка трябва да се види каква е възможността референдумът да се окаже успешен. Според ЗПУГДВМС „предложението, предмет на референдума, е прието, ако в гласуването са участвали не по-малко от участвалите в последните избори за Народно събрание и ако с "да" са гласували повече от половината от участвалите в референдума избиратели.“ Това, приведено към настоящата ситуация, значи, че в референдума трябва да участват най-малко 3,5 млн. души, като повече от 1,75 млн. гласоподаватели трябва да са гласували с „да“ (данни от ЦИК). Предвид не особено забележимата кампания за популяризиране и разясняване на темата на конкретния референдум събирането на такава подкрепа изглежда в сферата на имагинерното.

Големият плюс в полза на участието в референдума е фактът, че се провежда заедно с местните избори и може да разчита на активността за изборите – която, разбира се, може да се бъде по-голяма или по-малка от тази на последните парламентарни избори, а и няма изискване гласуващите на местния вот да дават гласа си и в референдума. Какъвто и да е изходът от предстоящото гласуване е добре, че на темата се обръща все повече внимание, защото въвеждането на интернет гласуването би била решителна крачка към подобряване на представителността. По този начин ще се насърчи по-голяма гражданска активност, а тя от своя страна се е доказала като двигател на икономическа и социална промяна, жизнено необходима на страната ни.
Какво е вашето мнение?
Тази петиция се намира на Гражданска Петиция. Това е публична услуга за онлайн петиции.
Ако имате въпроси към автора на петицията, можете да ги изпратите чрез страницата за контакт
Подписали се граждани
7 Подписали се граждани

Вашата подкрепа е много важна. Подкрепете каузата. Подпишете петицията.

Създадена от:

Свържете се с автора